©Copyright 2009-2016 Libertas Bulgaria
Понеже сме отворена икономика, отделни мерки не могат да дадат положителен ефект.
Необходимо е едновременно прилагане на поне 5 неща:
1. Премахване на лицензионните и другите разрешителни режими на конкурентните пазари и обръщане на контрола от предварителен и по документи на текущ и фактически. Това ще освободи частната инициатива и ще я направи способна да реагира бързо на промени в пазарната конюнктура. Когато пазара иска нещо, без да питаш никого, почваш и го правиш, а ако нарушаваш някакви същностни изисквания, то това може да се установи и отстрани в процеса на работата.
2. Наливане на парична маса на пазара през най-отдалечените до концентрацията на паричният поток точки. Такива са пенсиите и бюджетните заплати. И не е нужно това да се финансира от дългови емисии. Може да стане, чрез прости банкови мултиплициращи операции, ако бюджетът се обслужва изцяло от държавната Българска банка за развитие и тя оперира по закон с него безлихвено.
3. Преки държавни инвестиции в реални производства и обслужващи ги търговски мрежи. Това може да се съчетае с програма за ликвидиране на мизерията и безработицата условно наречена "Безработните произвеждат за гладните", т.е. за себе си. Тук, като свързваме производствени с потребителни възможности имаме едновременно пет ефекта - ликвидираме безработицата, премахваме мизерията, облекчаваме бюджетните разходи, получаваме бюджетни приходи, повишаваме БВП.
4. Консолидиране на българският бизнес за глобална търговска експанзия и развитие. Това означава създаване на няколко холдинга с 51 % държавно участие. Нещо, като държавен скелет обрасъл с частни фирми. Само така българският бизнес може да е конкурентен на глобалните корпорации. По отделно и без помощта на държавният скелет, който да го държи изправен, е обречен само да лъска обувките на батковците.
5. Преки държавни инвестиции насочени към овладяването на създаващи се пазарни ниши на глобалният пазар, като например производство на електромобили и всичко свързано с тях.
8 най-важни задачи, според нас
1. Промяна в Изборния кодекс с оглед преминаване към изцяло мажоритарни избори със стъпаловидно отсяване на кандидатите. Осигуряване на равни и честни избори. Единствено обща финансирана от държавата избирателна кампания за всички кандидати. Премахване на формалната роля на партиите при избори.
2. Развитие на пряката демокрация. Изграждане на сигурна система за дистанционно електронно гласуване базирана върху Интернет, позволяваща евтини и честни избори и ежедневно провеждане на неофициални допитвания и официални референдуми.
3. Осигуряване на реално безплатно здравеопазване за всички български граждани. Премахване на задължителните здравни осигуровки. Финансиране на здравеопазването от нов целеви косвен данък върху продажбите в размер 5 %.
4. Осигуряване на реален достъп до качествено образование за всички. Отделяне на преподаването от оценяването. Премахване на таксите.
5. Осигуряване на пенсии за всички болни или възрастни български граждани, независимо от стаж. Премахване на задължителните пенсионни осигуровки. Финансиране на пенсиите от нов целеви косвен данък върху продажбите в размер 10 %.
6. Осигуряване на реална възможност за собствен дом на всеки. Безплатно предоставяне на право на строеж върху държавни земи. Насърчаване на индивидуалното строителство на модерни енергонезависими семейни жилища.
7. Започване на активна държавна инвестиционна политика. Ликвидиране на мизерията и безработицата.
8. Пазарна неутралност на електропреносната и електроразпределителна мрежа. Либерализация на енергийният пазар. Пряко договаряне между електроцентралите и крайните клиенти в конкурентна среда.
Думата „политика“ идва от „полис“, което значи „град“, който при възникването на демокрацията е бил и държава (полития).
„Политика“ означава какво и как да се прави в полиса (града, държавата), за държавата, от държавата, т.е. във, от, за обществото на всички нейни граждани и от нейните граждани и техните институции. Политическо и гражданско е едно и също.
Понеже в условията на демокрация гражданите решават, какво да се прави, а гражданите са различни (с различно социално, професионално, имотно положение, интереси, с различен ум, образование, биография, опит, възраст, здраве и т.н. ), то и техните виждания (представи, идеи) за това, какво и как за се прави във, за и от обществото (полиса) са различни.
Тези виждания (представи, идеи) винаги са частични, защото не се споделят от абсолютно всички граждани. Те винаги са частични, т.е. партийни (парт = част).
Ако нещо се прави във, за, от обществото, то винаги е политика. Ако една идея не е споделена от абсолютно всички, то тя е партийна (частична), но дори и да е споделена от абсолютно всички, то щом се отнася за обществото тя е политическа.
Хората, които споделят еднакви възгледи по някакъв въпрос отнасящ се до обществото, са една партия в собственият политически смисъл на тази дума. И формалната им организираност няма никакво отношение към принадлежност или не към определена партия.
Политика и партии